Когато за първи път боядисва яйца, синът ми беше на около две години и половина. Няколко дни предварително го подготвях за тази дейност. Обяснявах защо и как се боядисват и какво ще правим ние двамата. Той беше много въодушевен. В съботата преди Великден сварих яйцата, разтворих боите, преоблякох мъника с по-стари дрехи и започнахме.
Той взе първото яйце. Огледа го. Замахна и го удари с все сила в ръба на масата. Огледа доволно пукнатините по черупката и без да обръща внимание на удивено-възмутените ми възгласи го пусна в буркана с червена боя. Леко изнервена, обясних отново какво трябва да направи. Изглеждаше като да ме е разбрал.пк
Взе второ яйце и със същия замах го удари в ръба на масата. Огледа къде и как се е напукало и го пусна в буркана със синята боя. Отворих уста да му се скарам, но се спрях, защото:
- той изглеждаше доволен и уверен, че е направил всичко както трябва – по-рязка реакция от моя страна щеше да го учуди, обърка и най-вече, можеше да го откаже от опитите да боядисва яйца;
- грешката, че не съм обяснила достатъчно разбираемо, че съм надценила възможностите му към момента и че не съм му показала какво се прави преди да го пусна да боядисва сварените за Великден яйца, си беше моя.
Хванах му ръката, взехме заедно едно яйце и внимателно го пуснахме в боята без преди това да го блъскаме в масата. После успешно повтори упражнението сам.